ЦИГАНИН

Аз цял живот съм скитник в тоя свят
и скитнишко е цялото ми племе –
живея ден за ден, понасям глад,
крада каквото може да се вземе;

спечеленото вечер не броя –
до късно пея и до късно пия,
не сея жито, крави не доя
– аз яздя кон, живея от просия.

Светът ме съди за какво ли не,
светът ме гледа гневен и навъсен,
но може ли светът веднъж поне
по цигански да тръгне след кръвта си?

Над мен си, Господи, едничък Ти.
Но да ме съдиш – даже Ти не можеш,
че Ти, откак земята се върти,
не си бил циганин на нея, Боже!